Радомир - столицата на бозата
Дата на публикуване:
29.03.2016 10:56
Град Радомир е известен като столицата на бозата. Единственият в света паметник на бозаджията е издигнат в град Радомир. За да се увековечи сладката напитка, която е символ на града, е изработена двуметрова фигура на бай Илия Бозаджията, чийто образ е измислен. От бял камък е издялан усмихнат мъж с капела, който носи в ръка гюмче за боза. Чрез него художникът и писател Евгени Кузманов е възпял с длето и много любов този изконен местен занаят.
Двуметровият паметник се извисява в центъра на град Радомир пред Читалище "Напредък". Той е открит на 26.10.2005год., когато е проведен празника на град Радомир.
Поетът Георги Евдокиев написва специално стихотворение за бай Илия, а местен композитор прави музика към него, за да го превърне в химн на бозата. На откриването на паметника са изпити безплатно над сто литра от сладкия еликсир в специално изработени за случая халби. Почерпката е от производители от село Долни Раковец, които притежават запазената марка "Радомирска боза".
Част от местния фолклор е, че на радомирци вече генетично едната им ръка е по-дълга. Удължаването е дошло от столетията носене на тежкия гюм с боза от потомствените бозаджии в района. А всеки бозаджия е имал и специален колан за чаши, в които е наливал боза.
Добрата боза е гъста и трябва да усеща вкуса и дъха на зърното, от което е произведена, твърдят жителите на града. Тя е слабоалкохолна напитка и е характерна за балканските страни и Турция. Произвежда се чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо или други зърнени храни като ръж, царевица, овес или пшеница. Подслажда се със захар, глюкоза или други изкуствени подсладители. Обикновено готовата напитка съдържа от 0.5% до 1.0% алкохол.
В Турция се сервира поръсена с канела и се консумира с печена леблебия (нахут), предимно в зимните месеци поради малката си трайност. Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента.
Бозата придобива особена популярност в Османската империя. През 16 век нейни поданици започнали да я гарнират с опиум, което предизвикало султан Селим II да я забрани. В Османската империя бозата е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителна стойност.
Бозата придобива особена популярност в Османската империя. През 16 век нейни поданици започнали да я гарнират с опиум, което предизвикало султан Селим II да я забрани. В Османската империя бозата е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителна стойност.
В България се смята, че произходът й е от Албания, откъдето са и най-добрите майстори. В България е донесена от изселници горани от албанските земи. Последните албанци бозаджии в града били Али Сербез и неговият син, чието потомство сега живее в турския град Измир.
У нас град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началато на XX век. Димитър Калгарийски от с. Чуковец е първият бозаджия в Радомирско, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Към нея имало и сладкарница, посещавана от радомирци и преминаващите през града, разказват от местните жители. Бързо бозаджийството се превърнало в основен занаят за много мъже от околията. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
От средата на XX век ръчното производство преминало в работилница с автоклав – херметически затворен съд от стомана, в който напитката се извлича от зърното под пара.
Бозата, която съдържа млечна киселина, е много полезна за здравето. Ако човек пие истинска боза, ще бъде винаги млад.
Всеки бозаджия пази в тайна рецептата си за производство на боза, тъй както „Балканът пази своите тайни“. Всеки опитвал я е знае, че тя е различна на вкус – не само повече или по-малко сладка и гъста, но и в зависимост от добавките и двата вида фермантация – алкохолна и млечно-кисела, която до голяма степен определя вкуса.
Бозата е част от българската традиционна закуска "Баница с боза".
Тя е народно питие за възраст от 0 до 120 години минимум… Та нека си кажем „Наздраве“ с чаша истинска, ароматна и вкусна Радомирска боза!